Доктор Елена Борисова приключи операцията и остави стажанта да зашие разреза. Осемгодишното момиченце, докарано направо от училище с остър апендицит, след няколко месеца щеше отново да тича и играе.
Елена излезе от операционната и започна да сваля гумените ръкавици и престилката си. Имаше още една операция след около час и половина и се запъти към барчето. Настигна я доктор Георгиев, състудент от академията, който също беше хирург и също като нея току-що излизаше от операция.
- Глътка кафе, преди отново да се втурнем към нови касапски подвизи.
Евгени Георгиев още в студентските си години използваше черния хумор, затова и не всичките му колеги обичаха да контактуват с него, защото понякога и самите те ставаха обект на духовитостите му. Другата причина се криеше във външния му вид. Георгиев беше изключително грозноват – нисък, с криви крака, подобен на картоф нос, лице, пострадало от младежки пъпки и силно изразена плешивост, въпреки че беше малко над тридесетте. Сякаш природата нарочно се беше постарала да събере в едно тяло всички по-известни физически непривлекателности.
- Нека бъде кафе с кроасани – усмихна се Елена и двамата се запътиха към барчето.
Доктор Борисова беше една от малкото в Медицинска академия, които не страняха от Георгиев, дори напротив, неговата компания и понякога грубичките му шеги не й бяха неприятни. А и тя, за разлика от повечето красиви жени, не се гордееше особено с красотата си и не използваше всеки удобен случай, най-вече когато е в компанията на недотам хубави жени, да намекне за това. Елена приемаше външния вид като нещо, което човек получава независимо от своите желания, както получава родителите и близките си. И да ги харесваш, и да не ги харесваш, това е решено предварително и на теб ти остава само да се примириш. Още като ученичка беше споделила тези свои мисли с една приятелка и много се учуди, когато приятелката й доста злобничко и почти през сълзи й каза: ”Лесно ти е на теб да говориш така, нали ти си красива!”, след което си тръгна и никога повече не й проговори.
Елена и доктор Георгиев често пиеха заедно кафе в промеждутъците между операциите или след работа. В началото това много учудваше целия персонал на Медицинска академия, но после посвикнаха, само от време на време констатираха, че Есмералда и Квазимодо отново са заедно в служебното барче. Елена въобще не подозираше, че сред останалите им колеги тя и Георгиев са много по-известни с имената на героите от “Парижката Света Богородица”, отколкото със собствените си.
Имаше още малко време до обяд и барчето в академията беше полупразно. На едната маса седяха три сестри – стажантки, говореха оживено и се смееха.
- Георгиев, днес аз съм на ред. Двойно кафе и кроасан с шоколад, нали? – попита Елена и се запъти към касата.
След като плати на вечно усмихнатата млада барманка, тя сложи кафетата и кроасаните върху табличка и тръгна към масата до прозореца, където беше седнал Георгиев. Чак сега видя, че освен веселите стажантки, имаше и още една компания – бившият й съпруг Иван Каменов, гинеколог, и две негови колежки. За разлика от Елена, която бързо извърна глава, доктор Каменов продължи да я гледа, докато седне, и само хвърли бегъл поглед към колегата й. Георгиев сведе очи, той знаеше, че Иван Каменов – най-известният плейбой в цялата академия съвсем не изпитва ревност от него. Но не беше съвсем прав. Иван много се чудеше, когато виждаше бившата си жена в компанията на грозноватия доктор Георгиев. Какво ли пък толкова намира в този Квазимодо, блъскаше си главата той ( и на него бяха известни прякорите, взети от персонажите на Юго ). Мисълта, че може би и спят заедно, го караше да ревнува. От четири години Каменов и Борисова бяха разведени, но той все още не можеше да се примири, че Елена сама го напусна. Не издържа изневерите му, многобройните нощни дежурства, приказките зад гърба си и един ден, когато Иван се прибра, тя вече си беше тръгнала. Гордостта не му позволи да й се моли да се върне, а и тя повече не го потърси, дори не отиде да си прибере останалите вещи. Адвокатите им уредиха развода набързо. Нито Елена, нито Иван имаха имуществени претенции един към друг. Като съпрузи живееха в апартамента на Иван, получен в наследство от баба му. След развода Елена се премести при майка си, която беше останала вдовица.
След петдесетина минути барчето започна да се пълни с гладни медицински работници. Иван почти не следеше разговора на колежките си, с които седеше на една маса, а продължаваше тайничко да наблюдава бившата си съпруга и събеседника й. Те въобще не го забелязваха, Елена обясняваше нещо разпалено, а сипаничавият Квазимодо се хилеше с жълтите си зъби. Каменов запали поредната цигара, сега вече въобще не слушаше какво говорят колежките му, някой го поздрави, но той не му обърна внимание. Какво ли пък толкова си приказваха с този Георгиев? Знаеше, че Елена притежава така нареченото “ дар слово” и че може по доста забавен начин да разказва съвсем обикновени случки. Когато бяха женени, често й казваше, че май е трябвало да учи филология, а не медицина. Тя му отвръщаше, че орисията й е да бъде лекар, но като мине в пенсия, може и да започне да пише мемоари, изобилстващи от напътствия към встъпващите в професията млади медици.
Понякога Иван си мислеше дали не трябваше да й се извини, да я помоли да се върне, друг път се укоряваше, че не й беше верен, докато бяха женени. Около него винаги имаше много жени, още от училище, после като студент в академията. Дори и сега колежките, които седяха с него, флиртуваха и се опитваха да му направят впечатление. Атаките на едната от тях, анестезиоложка, бяха започнали отпреди няколко месеца и продължаваха доста активно. Тя беше дъщеря на негов преподавател, сега вече професор и смятан за един от най-добрите очни специалисти.
Заведението се напълни, цигареният дим стана по-наситен, от масите се носеха различни разговори и смехове. Борисова и Георгиев допиха кафето си и се запътиха към изхода. Иван ги проследи с поглед. Елена беше почти една глава по-висока от грозноватия си колега. И други от присъстващите погледнаха към странната двойка. Въпреки че двамата хирурзи отдавна работеха в академията, те продължаваха да бъдат атракция за останалия персонал. На една от масите някой каза нещо и събеседниците му се разсмяха. Иван забеляза, че когато излизаха, Георгиев пропусна Елена пред себе си, като леко сложи ръка на талията й. Жалък Квазимодо! Значи съвсем е закъсала, ако спи с този изрод.
Дъщерята на професора също коментираше бившата му жена и колегата й, до слуха му достигна:
- …… дори и малкия пръст на левия си крак няма му дам да ми целуне……
Иван я погледна и тя млъкна, леко изчервена.