Лидерите на трите етнически общности за пореден път не можаха да се разберат и временното примирие свърши, сраженията се подновиха. Усилията на Западна Европа и САЩ да възстановят мира в Босна се оказаха напразни. Плановете на дипломатите Сайръс Ванс, лорд Оуен и Торвалд Столтенберг за държавно устройство претърпяха поражение. Идеята за създаване на кантони в Босна се провали, а желанието да се избегне етническото разделение, просто не беше прието. Враждуващите проявяваха прословутата балканска упоритост и не искаха дори на крачка да отстъпят от исканията си, всякакъв компромис беше немислим. Мюсюлманите продължаваха да настояват за единна федеративна държава, а сърби и хървати за създаването на три минидържави, свързани със слаба конфедерация.
Времето започна да става все по-студено, дори в някои части на страната заваляха първите снегове. Зимата на 1993 – 1994 година се очертаваше да бъде още по-тежка от предишната. Хората бяха привършили запасите си, храната не достигаше, нямаше производство, земите пустееха, животни почти не бяха останали. Ембаргото и икономическата блокада допълнително утежняваха положението. Стоките от първа необходимост изчезнаха или можеха да се намерят на черния пазар на баснословни цени. Представителят на Босна и Херцеговина в ООН Мухамед Шарчибей съобщаваше за случаи на канибализъм в Източна Босна. В същото време спекулата се разрастваше и отделни хора, използвайки войната, се опитваха да забогатеят с контрабанда.
Сред лагера на мюсюлманите настъпи разединение. През октомври 1993 година отдавнашният политически противник на Алия Изетбегович Фикрет Абдич се разграничи от политиката на босненското правителство и се оттегли в Северозападна Босна. Тук той сключи примирие със сърбите и хърватите и провъзгласи мюсюлманска автономия в анклава Бихач. Военните действия в този район спряха и икономиката започна да функционира. Фикрет Абдич беше обявен от официалното босненско правителство за предател и родоотстъпник.