През първата половина на август 1994 година самолети на НАТО бомбардираха босненските сърби край Сараево. От централата в Брюксел обясниха, че тази атака е в отговор на нарушенията в “зоната на сигурност”. Говорителят на босненския сръбски парламент в Пале заяви, че се очаква до няколко дни депутатите да обявят състояние на война, повсеместна мобилизация и специален режим за снабдяване с продоволствия.
Държавният секретар на САЩ Уорън Кристофър оповести, че това е единственото разумно решение и изход, за да се спре агресията на босненските сърби. Голяма част от американските конгресмени настояваха за вдигане на оръжейното ембарго над мюсюлманите и хърватите. Изтъкваха аргумента, че Мюсюлмано-хърватската федерация трябва да се защити от сръбския геноцид.
Като реакция на въздушните удари босненските сърби нападнаха военен склад на ООН и взеха със сила един танк, два бронетранспортьора и едно трицевно зенитно оръдие. За този акт се заговори по всички световни медии.
Белград обяви, че прекъсва всякакви политически и икономически отношения със сърбите от Босна. Границата между Република Сърбия и Босненската Сръбска Република беше затворена.
Войските на новосформираната федерация се амбицираха от ударите над сърбите и през октомври 1994 година превзеха няколко селища в Херцеговина, които преди това бяха в ръцете на противниците им. Освен това силите на федерацията и армията на Република Хърватска започнаха офанзива срещу сърбите в провъзгласилата се Република Крайна. В отговор на това в района на мюсюлманския анклав Бихач сръбските сепаратисти от Крайна, босненските сърби и техният мюсюлмански съюзник Фикрет Абдич предприеха контранастъпление и Пети корпус на мюсюлманската босненска армия се оказа обкръжен. Мюсюлманите поискаха подкрепа от ООН и НАТО.
Размириците в Република Сръбска Крайна, която се намираше на територията на Хърватска, се засилваха. Живеещите там сърби не искаха правителството в Загреб да ги управлява и настояваха Крайна да бъде призната за легитимна държава.
На деветнадесети ноември 1994 година, със съгласието на хърватския президент Франьо Туджман, Съветът за сигурност на ООН гласува резолюция 958, която даваше право на самолетите на НАТО да нанасят удари върху територията на Хърватска. На двадесет и първи ноември тридесетина натовски самолета бомбардираха сръбската база Удбина в Хърватска. На двадесет и трети ноември имаше втора атака в Северозападна Босна. Официалните мотиви за бомбардировките бяха нападението на сърбите срещу мюсюлманите в забранените за полети зони в анклава Бихач и директната намеса на Сръбска Крайна в конфликта.
Сърбите в Босна продължиха офанзивата си срещу Бихач, като блокираха всяко движение на сините каски в териториите, които контролираха, и задържаха четиристотин от тях като заложници.