Лили бързо влезе в къщата, затвори вратата и се облегна. Войниците, които пазеха отпред, я изгледаха малко учудено, като видяха, че тичешком пресича площада, но продължиха да си говорят. Красивата любовница на техния командир Байрамович имаше доста уплашен вид, но това не беше тяхна работа. Те трябваше да се грижат за нейната сигурност и да я охраняват, останалото не влизаше в задълженията им.
Младата жена изтича по стълбите, качи се в стаята и започна да се лута насам-натам.
Господи, как можа да се случи това! Толкова време успяваше да предотврати всякаква среща с Ерика и точно сега, когато Исмет вече й имаше пълно доверие и започна да поразхлабва контрола над нея, се появи германката. Той спря да я гледа подозрително, дори й вярваше, че е влюбена в него, споделяше някои военни решения с нея, а това я доближаваше до момента, когато щеше да й се отвори възможност да избяга. Още от началото замисляше този план, градеше го бавно, тухла по тухла и изведнъж всичко рухна. Как не се огледа по-добре, нали всеки път го правеше много внимателно! И откъде излезе проклетата Ерика, дори не разбра. Тъкмо беше прекосила площада наполовина и щеше да се прибере, когато някой я дръпна за лакътя. Пред нея стоеше бившата инструкторка по стрелба от Хамбург и я гледаше нагло. Защо излезе навън точно днес, защо? Край, сега всичко свърши! Оставаше й само да чака присъдата си!
Лили седна и се опита да се овладее, но нищо разумно не й идваше в главата, а Исмет всеки момент щеше да си дойде. Германката сигурно го чакаше, за да го зарадва с новината откъде познава французойката, която вече няколко месеца споделяше леглото му.
Още миналата година, когато видя през прозореца бившата си колежка-снайперистка, Лили разбра, че единственият изход да се спаси, е да стане любовница на мюсюлманския командир. Първата нощ, която прекара с него, трепереше от страх, мислеше, че той ще бъде груб и брутален, ще я кара да прави разни гадости, но нищо такова не се случи. Исмет дори се стараеше да й достави удоволствие. Младата жена не можеше да повярва как този мъж, чиито подчинени изнасилваха и се гавреха с жените, а не се съмняваше, че и той го прави, проявяваше такава нежност към нея. Понякога с часове я държеше в прегръдките си и й шепнеше, че е най-красивата жена, която е виждал. Лили потискаше отвращението си и се опитваше да го гледа с очите на влюбена. За нея Исмет си оставаше убиец и звяр. В селото, в което живееха, тя виждаше какво се случва с пленниците, чуваше женските крясъци, които цепеха нощите, но си повтаряше, че трябва да изтърпи още малко. Въпреки че стана любовница на Байрамович, войниците все още пазеха пред къщата и беше невъзможно да излезе сама. Исмет казваше, че прави това за нейната сигурност, че иска винаги един войник да я охранява. Всъщност Лили почти не излизаше от къщата, страхуваше се да не срещне Ерика. Понякога Исмет й предлагаше да се поразходят из околността, но тя винаги отказваше, под предлог, че се опасява да не бъдат нападнати от противникови войници, че селото никак не й харесва и че предпочита да бъде насаме с него. През зимата се оправдаваше със студеното време. Байрамович не подозираше нищо. Той отсъстваше по няколко дни или по няколко седмици и пак се връщаше. Казваше, че отиват на фронта да помагат на своите братя в сраженията и винаги когато се връщаше след поредното отсъствие, носеше на любимата си разни подаръци - гривни, пръстени, обици, дрехи, веднъж дори й донесе палто от сребърни лисици. Лили знаеше откъде идват тези подаръци, но се правеше че ги приема с възторг, а когато оставаше сама, ги сваляше от себе си с разтреперани ръце. Вечер сънуваше предишните им притежателки, които й разправяха как са се разделили с бижутата си. След едно отсъствие Исмет й подари много красиви обици с истински диаманти. После тя ги разгледа и й се стори, че вижда на едната обица засъхнала кръв. Може би нейният любовник я беше издърпал от ухото на жената, докато войниците му са я изнасилвали, а може би и той се беше гаврил с нея.
През месеците, прекарани в мюсюлманския лагер, Лили отслабна, около очите й се появиха тъмни кръгове, усмихваше се насила само когато Байрамович е при нея. Почти не се хранеше, не можеше да спи спокойно, сънуваше кошмари и скачаше в леглото, потънала в пот. Помоли Исмет да разреши на Мусрата да остава в къщата, когато го няма. Старата жена разбра, че Лили е станала любовница на командира. Веднъж тя я погледна с тъжните си черни очи и й каза: “Знам, дъще, защо го правиш. Не те обвинявам. Нека Бог бди над теб!”
Понякога младата жена се ненавиждаше, че прие този изход, за да оцелее, обвиняваше се, че спи с изверг, за да спаси кожата си, казваше си, че това е дъното на нейния живот, че до края на дните си ще носи бремето на спомените и в същото време искаше да живее. Беше продажница, проститутка, грешница, но искаше да живее. Непрекъснато кроеше планове как да се махне оттук. Виждаше, че постепенно Исмет ще става все по-малко бдителен, може би ще отидат в друго село, където няма да има войници пред къщата и ще може да избяга. Единствената пречка оставаше Ерика.
Веднъж, преди няколко месеца, Лили видя как Байрамович, няколко военни и Ерика влязоха в къщата. В този момент щеше да умре от страх. Реши, че Исмет ще я повика или гостите ще се качат горе, но те останаха да говорят на първия етаж. После си тръгнаха. Когато мюсюлманинът се качи при нея тя уж случайно го попита коя е тази жена, която е видяла през прозореца. Той й каза, че е немска наемничка – снайперистка. “И какво прави чак тук? – престорено се учуди Лили. “Била е преди това при хърватите, но ние й предложихме повече пари” – отговори Исмет. Французойката никога не попита повече за предишната си колежка, но и ограничи излизанията си от къщата. Правеше го само когато е сигурна, че и Ерика е заминала занякъде с войниците.
Лили никога не задаваше въпроси на любовника си за войната. Той като че ли наистина й вярваше, че е френска преподавателка по източноевропейска история и култура, попаднала на неподходящото място, в неподходящото време. Дори я хвалеше, че от ден на ден започва да говори все по-добре на босненски. Тя не го питаше защо нарича езика босненски, а не сърбо-хърватски. Когато преди месец самолетите на НАТО за първи път нанесоха удар по сръбските позиции, мюсюлманите направиха празненство в селото. В къщата имаше телевизор и Лили гледаше предаванията за събитията в Босна и отношението на международната общественост към войната. Когато слушаше как някой журналист обяснява за поредните убийства на сръбските войници и не споменава нищо за мюсюлманските издевателства, си мислеше, че ако успее да избяга оттук, ще разкаже на медиите за селото и за лагера. Но ако успее. Надяваше се този миг да не е толкова далеч.
Навън се чу шум на коли. Лили излезе от вцепенението си, погледна през прозореца и видя, че войниците са пристигнали. Потърси Исмет с поглед и сърцето й подскочи. Ерика вече говореше с него и сочеше към къщата. После двамата тръгнаха заедно към нея.
Лили се дръпна от прозореца. Ръцете й трепереха, страхът парализираше мислите й. Чу отварянето на входната врата, стъпките по стълбите.
Исмет нахлу в стаята, Ерика го последва. Никога не беше виждала това изражение на лицето му, дори когато я плени в Мостар и застреля Миро.
Мюсюлманинът хвана Лили, издърпа я грубо и обърна главата й към германката.
- Тя ли е? – изрева той. Ерика бързо кимна. – Сигурна ли си, че е тя? – крещеше Байрамович.
- Казва се Лили – кимаше инструкторката по стрелба. Тя беше научила малко местния език. – Тя снайперистка, французойка, наемат Лили като мен, за пари, наемат хървати, хървати пращат Лили в Мостар да стреля срещу мюсюлмани…..
Лили не чуваше вече нищо, ушите й бучаха и ако Исмет не я държеше, насочил главата й към Ерика, сигурно щеше да падне. Молеше се само да не я изтезават, нека я убие, както уби Миро, един куршум и край на мъките. Тео щеше да я посрещне, отново щяха да са заедно. Господи, нека стане по-бързо, само един куршум! По-бързо!
Затвори очи и зачака изстрела.
Исмет пусна любовницата си и се обърна към германката.
- Тръгвай си! – заповяда й той.
Ерика успя да хвърли последен, триумфиращ поглед към бившата си колежка, преди Байрамович да затръшне вратата.
Мъжът постоя няколко секунди, хванал главата си с ръце.
- Кучка!- започна изведнъж да крещи той. – Мръсница! Ти си била снайперистка, а аз ти повярвах, че си преподавателка! Дошла си в Босна да убиваш нашите хора! Дошла си за пари!
Лили стоеше в средата на стаята, а устните й трепереха. По лицето й нямаше капчица кръв.
Исмет я хвана за раменете, доближи я до себе си и я погледна.
- Сигурно си мислиш, че ще те убия?- тихо каза той. – Не, ще те пратя в лагера, при пленничките. Знаеш ли моите хора колко много искат да се срещнат с теб? Знаеш ли? – разтърси я Байрамович. – Ще проклинаш мига, в който си се родила, ще се молиш да те застрелят. Искаш ли да ти разкажа как постъпват с красиви кучки като теб?
Младата жена го гледаше с широко отворени, ужасени очи. Лицето на мъжа срещу нея беше хищно и зло.
- Мръсница!- изкрещя отново той, пусна я, сграбчи най-близкия стол и го хвърли към стената. После започна да рита и чупи всичко, което беше пред него.
Изведнъж Исмет спря да вилнее, хвана Лили и я замъкна до прозореца, отвори го, извади пистолета си и й го подаде.
На площада пред къщата беше паркиран син форд. Няколко войника се разхождаха наоколо.
Байрамович блъсна любовницата си напред.
- Виждаш ли колата? – изкрещя в ухото й той.
Войниците на площада стреснато обърнаха погледи към къщата.
- Виждаш ли колата? – повторно изрева Исмет. Лили кимна. – Искам да уцелиш предното стъкло, чуваш ли? – подаде й той пистолета.
Младата жена стоеше на прозореца, а улицата, хората, къщите, всичко се люлееше пред нея. Исмет грубо хвана брадичката й с ръка и я погледна в очите.
- Стреляй в стъклото или ще наредя да ти отрежат един по един ръцете и краката.
Лили преглътна изплашено. Опита се да се овладее, но не можеше да спре да трепери. Взе пистолета и се прицели в синия форд. Изведнъж се извъртя и рязко насочи дулото към Байрамович, но той реагира светкавично. Изби оръжието от ръката й и я повали на пода. Лили се опита да стане, но мъжът се хвърли отгоре й. Тя го удари с коляно и запълзя към пистолета. Това беше единственият й шанс. Щеше да убие Исмет, а след това и себе си. Нямаше да се остави жива в ръцете на войниците.
Почти хвана дръжката с ръка, когато един удар я запрати в другия край на стаята.
- Кучка! Ще те убия! – крещеше като обезумял Исмет, притискайки Лили към пода. Тя се опитваше да се измъкне, удряше, хапеше, дереше. Косата й беше разпиляна във всички посоки.
Врата се отвори и Али влезе запъхтян в стаята.
- Шефе, имаш ли нужда от помощ? – попита той, гледайки недоумяващо борещите се на пода.
- Махай се! – изкрещя командирът му.
Войникът постоя няколко секунди, без да знае какво да прави, после се обърна и излезе.
Исмет хвана ръцете на Лили и ги затисна надолу. Тя го гледаше, но вече не със страх. В очите й имаше ярост, гняв, презрение, желание за мъст. Дишаше тежко, от полуотворената й уста пробляскваха зъбите. Приличаше на бореща се с по-силен противник дива котка, пред която имаше само един избор – или тя, или той.
- Лъгала си ме през цялото време! Правила си се на влюбена, за да ме заблудиш! – изрече Байрамович, надвесен над Лили, после се нахвърли върху нея, захапа устните й и започна да къса дрехите й.
Тя крещеше и се съпротивляваше.
Исмет я облада няколко пъти – диво и брутално, причинявайки й болка, опитвайки се да потуши безсилието си към жената, която заслужаваше смърт повече от всеки друг, а не можеше да убие. Не искаше да я праща при другите пленнички, тя беше негова. Французойката плени сърцето му още в мига, когато я зърна за първи път.
Долу, в кухнята, Мусрата беше коленичила и се молеше. Молеше се ту на Аллах, ту на Господ и се кръстеше. “Спасете я! – шепнеха устните й. – Тя е добър човек. Простете й, каквото и да е направила! Моля ви, нека Лили живее!”
Лили остана да живее в къщата. Вестта, че красивата любовница на Байрамович е снайперистка, се разнесе много бързо. Войниците не можеха да повярват, че жената, за която завиждаха на своя командир, е хърватска наемничка, но много скоро се убедиха в това. Исмет принуди Лили да демонстрира уменията си и самият той остана удивен от точните й попадения. Наблюдаваше любовницата си, нежните й ръце, красивото й лице, сексапилната й фигура и не знаеше какво да прави с нея. Задаваше й въпроси за предишния живот, но Лили го гледаше с отвращение и му отвръщаше безстрастно:
- Нищо няма да ти кажа. Ерика ти обясни каква съм била. Аз съм снайперистка.
- Искам да знам каква си била, преди да дойдеш в Босна, с какво си се занимавала, защо си стигнала дотук! – крещеше той и чупеше в яда си всичко, което се изпречеше пред погледа му.
- Можеш да ме убиеш, можеш да правиш каквото искаш с мен, можеш дори да ме дадеш на главорезите си, вече ми е все едно – говореше Лили с равнодушен глас. – Ще ме измъчвате, ще ме боли, сигурно ще викам като всички останали, но после ще умра.
Исмет крещеше, скърцаше зъби от гняв и риташе маси и столове, но се чувстваше безсилен, дори не биеше любовницата си. Знаеше, че е безсмислено, тя беше надделяла над него. Отвращението, с което го гледаше и равнодушието, с което му говореше, го вбесяваха, но не можеше да направи нищо. Тя му показваше, че вече не се плаши от физическото страдание, приемаше, че рано или късно смъртта ще я споходи.
Лили дори престана да се съпротивлява, когато Байрамович се опитваше да я обладае. Стоеше неподвижна, обърнала встрани глава, сякаш искаше да му каже: “Ще те изтърпя и този път!” В такива случаи Исмет се чувстваше безпомощен, тя му даваше да разбере, че въобще не се интересува какво прави той с нея, беше й безразличен.
Байрамович страдаше, че не е в състояние да си върне предишната Лили – усмихната, страстна, стенеща в прегръдките му, дори и това да е било заблуда и да го е лъгала през цялото време. Не можеше да победи чувствата си към нея, мразеше се за слабостта, но не беше по силите му да я преодолее. Французойката владееше сърцето му, на него, боецът, от който трепереха противниците и който беше безмилостен към тях.
Байрамович от ден на ден започна да изпитва ненавист към Ерика, защото именно тя развали илюзията му. Търсеше най-малък повод, за да изрази недоволството си от нея и да я нахока. Дори на Али му направи впечатление, че командирът доста често, и в повечето случаи неоснователно, се нахвърля върху германката и веднъж му намекна за това.
- Знам какво правя! – нервно извика Исмет. – Това не е твоя работа! Ерика е глупачка.
- Шефе, но тя съвестно си върши работата – отговори Али, чудейки се на реакцията на командира си. И като помисли малко, добави. – Ако е нещо свързано с французойката….
Исмет не го остави да довърши. Хвана слисания войник за предницата на куртката и го блъсна в стената.
- Слушай, хлапако – процеди през зъби Байрамович, впил в Али гневен поглед, - не ти искам съветите, аз съм ти командир и ти ще изпълняваш заповедите ми! Ясно ли е ?
Али кимна и побърза да излезе. Никога не беше виждал командира си толкова разярен. Той се възхищаваше от Байрамович, служеше му вярно и искаше да прилича на него. Така и не разбра с какво предизвика гнева му.
Ерика също не можеше да разбере какво става и беше много разочарована. Очакваше, че след като разкрие на Исмет коя всъщност е неговата любовница, той ще постъпи с нея, както й се полага. Германката се надяваше Лили да бъде изтезавана, линчувана или в най-добрия случай хвърлена в лагера при другите пленнички. Но минаха ден, два, седмица, а бившата й колежка продължаваше да живее в къщата. На Ерика й направи впечатление, че мюсюлманският командир не само, че не й благодари за разкритата тайна, но започна да става все по-груб, без повод й крещеше и изливаше гнева си върху нея. “Проклета французойка – ядосваше се бившата инструкторка по стрелба, - като че ли някаква свръхсила я пази!” – и плюеше гневно.