От първи януари 1995 година започна четиримесечното примирие между Мюсюлмано-хърватската федерация и босненските сърби. И въпреки че главнокомандващите войските на трите общности генералите Ратко Младич, Расим Делич и Тихомир Бласкич сложиха подписите си върху споразумението и си стиснаха ръцете, враждата между етносите не можеше да изчезне като с едно замахване на магическа пръчка. Почти тригодишната война вече беше взела достатъчно жертви, за да усмири изведнъж духовете на воюващите. Фактически, примирието остана само на хартия, конфликтите продължиха – някъде се водеха битки за водоизточниците, които във всяко селище бяха ограничени, другаде се защитаваха отвоюваните вече територии. Не спря да пристига и оръжието за трите лагера. Още през ноември 1994 година Клинтън издаде декрет, с който забраняваше участието на американските военни в спазването на ембаргото за внос на оръжие за босненските мюсюлмани и нареждаше изтеглянето на американските кораби от морската блокада в Адриатика.
Великите сили и най-вече държавите от Контактната група, създадена през април 1994 година, в която влизаха Русия, САЩ, Германия Франция и Великобритания, нямаха единно мнение по въпроса за бившата югорепублика. Всяка една от тях подозираше останалите, че се стремят да засилят собственото си влияние в този регион на Балканите. Конфликтът в страната предоставяше своеобразна възможност на Великите да премерят силите си. Личните интереси ръководеха техните позиции по проблема “Босна”. САЩ смятаха, че именно сега им се открива неповторим шанс да затвърдят влиянието си над Балканите, нещо, което им беше убягнало през по-голямата част на двадесети век, но се опасяваха от конкуренцията на Германия. Американските политици не бяха забравили, че историята на германското влияние в региона никак не беше за подценяване. След отхвърляне на турското владичество, Берлинският конгрес от 1879 година присъди Босна на Австро-Унгария и управлението на император Франц Йосиф ІІ. Германското влияние сред хърватите също имаше исторически корени. По време на Втората световна война Хърватска показа силни прохитлеристки симпатии и хърватските усташи получиха Босна като подарък от фюрера.
От своя страна, Германия се опасяваше от конкуренцията на Франция и Великобритания, които точно по времето на Втората световна война и непосредствено след нея подкрепиха най-напред титовите партизани, а след това и самия него като главна фигура на политическата сцена. Но пък всички държави заедно се страхуваха от Русия, защото тя имаше своя приоритет над Балканите и дори югославските комунисти да не показваха особено голяма солидарност към съветските комунистически функционери, лидерството на СССР в Източна Европа беше безспорно в продължение на четиридесет и пет години.